Бачо Киро

Бачо Киро Петров е роден в Бяла Черква (Горни Турчета), Търновско, на 7 юли 1835 г. Баща му, Петър Занев, бил говедар. Говедар е бил и Бачо Киро, преди да стане народен пастир. Братята му, поп Гавраил Трифонов и даскал Христо п. Иринчев, са революционери. След като учи в селското килийно училище, отива да учи в Батошевския манастир, близо до гр. Севлиево, Габровско. След това следват години на самообразование. След 1852 г., 14-15-годишен става селски учител в търновските села Коевци, като учи не само децата, но и бащите им, в Мусина, Вишовград, Михалци, а от 1857 г. се връща в родното си село, където преподава до 1876 г., с прекъсване през 1871 г.

Заради активната му дейност (от 1861 г.) за самостоятелност на Българската църква Търновският гръцки владика на два пъти го праща в затвора - през 1861 г. и отново - през 1864 г.

През 1869 г., вече обвързан с революционните борби и Левски, открива първото селско читалище "Селски труд" ("Селска любов" го кръщават заедно с Отец Матей Преображенски) в Бяла черква, по образец на българското (карбонарско) читалище "Братска любов" на"младите" в Букурещ, Румъния. Изнасял е поучителни сказки в читалището, между които и против женския разкош. Феликс Каниц, с когото пътуват пеш през август 1869 г. до Берковица, му прави портретна скица, която е запазена за поколенията. През април 1872 г. френски фотограф в Букурещ прави снимката, която познаваме всички. По това време Бачо Киро отива през Свищов в румънската столица във връзка с комитетските дела на Левски и БРЦК. Салтамарка, потури, бяла тъкана риза и книга - така е искал да го запомнят поколенията.

По поръчение на Левски, който го провъзгласява за "Главния селски учител" (самият Левски е "Главен книжар и Главен учител), през 1872 и 1873 г. обикаля с лична мисия от Левски комитетски хора с цел събиране на сведения за това - "кой по кого се води".

Пътува до Букурещ, Цариград и Белград. Бил е и масон, заради възможността да помогне на поробеното си отечество. В себе си се е мъчил да примири непримирими неща - чиста съвест и отговорност пред родината и събратята си, клетвеното обещание на съзаклятник и ясното съзнание за мотиви и жертва, които не се покриват с идеала му. Филип Семидов, също масон, му прави следната характеристика: "Той стои с нещо по-високо от обикновените българи с оръжие, защото тези последните, макар да съзнаваха идеала, за който се решаваха да мрат, нямаха онзи широк и висок кръгозор до висша степен към този божествен идеал, какъвто беше развит в ясния дух на Бача Кира. На глед и на говор той беше човек кротък, тих, мирен, но на дело той беше великан незаменим". Никола Атанасов Живков пише за него статията: "Свободният човек".

От февруари 1872 г. е председател на местния революционен комитет в Бяла черква и таен наблюдател на разградския район, заедно с Даскал Юрдан Петков от Хюсенче (Осенец), Сидер Грънчаров и Волен Грънчаров, пряко подчинени само на Левски и на Търновския таен контролен орган (тайна полиция на комитета). Той е, който проверява дали Ангел Кънчев може да остане на работа при Левски или не. Проверка за смъртта на Левски правят Матей Преображенски и Христо Иванов. Той първи откликва на 2 февруари 1873 г. на трагичната съдба на Левски, неговият най-добър учител и другар с думите:

"Плачете, мили българи братя,
плачете синца, както аз плача!
Тежка е наша черна съдбина,
наша надежда празна замина,
наще молби се са безплодни,
нашите хора добри и народни,
от турска злоба и зломишление,
там ще загинат в заточение...

В Търновската тайна полиция са Матей Преображенски, Христо Иванов Големия, Марин Станчев и Марин Цонзора, покриващи Разкрадски и Русенски окръг. По поръчение на Бачо Киро свещеници от района в Разградско (Хюсенче) стават бивши ученици на даскал Юрдан и посветени в делото.На събранието на БРЦК в Букурещ на 29 април 1872 г. Бачо Киро присъствува, но не официално. Той е в Букурещ и се среща и отчита на комитета в лицето на Каравелов и Левски, но него, като таен полицай, не познават дори участниците в това събрание, които са от цялата страна. И разбира се, това е направено с цел, ако има между тях предатели, те да не знаят кой стои зад тайната полиция на Левски в Българско, която проверява БРЦК за предателства. Затова и подписът му не намираме сред подписалите.

Затова път там има подпис на един предател, който не е присъствувал - Никола Обретенов от Русе. Знаел ли е и кога е научил за това Бачо Киро? През 1875 г.? Защо умира Матей Преображенски на 1 март 1875 г.? Защо не дочакват 1876 г. съученикът на Ангел Кънчев от Табор, учителят в Бяла Черква Стефан Кимрянов и поп Васил Петков? Защо и съученикът на Ангел кънчев - Костадин Колев, умира само 4 години след Освобождението? Защо Ангел Кънчев загива след срещата си с тайната полиция на Левски в Бяла Черква? Какво е трябвало да стане в Букурещ? Защо "старите" съратници на Левски един по един изчезват от хоризонта, и се подменят от нови "европейски" възпитаници с фракове и двуглавокучешки бастунчета?

Бачо Киро участвува в подготовката на въстанието от 1875 г., въпреки недоверието на голямата част от селското население в ръководството на новите комитети извън страната и вътре в страната, последвало от предателската роля на шпиони в мрежата, провалили Левски и нанесли удар върху движението, с цел да го оглавят. И когато отива на место и разбира кой го готви, как и защо, връща се в селата, за които отговаря в търновско и разградско и заповядва на всички да крият всичко и да не се вдигат на въстание. Както сам пише:

"Аз съм от селските окумуши,
аз разбирам от зелени круши...

През 1876 г., знаейки за старите връзки на Бачо Киро със старите дейци, ръководителите на "новото" движение го правят един от главните организатори на подготвяното въстание в западната част на Търновския революционен окръг. Обвинен в предателство към каузата, в бездействие и отстъпление от идеалите на революцията, този път той успява да събере само от Бяла черква 101 четници.Той просто обича народа си, обича Русия и не може да си позволи да носи чужда на съвестта си отговорност, но я понася като кръст, пак в името на народа си, на свободата му, на бъдещето... Както и Ботев...

Цялата чета (повече от 200 души) се ръководи от Поп Харитон, Петър Пармаков, Христо Караминков и Бачо Киро. Като член на военния съвет на четата, която е разбита при Дряновския манастир след 10-дневна обсада, бива предаден от съратниците си, осъждат го на смърт, опитват се да го изкарат луд, за да го спасят, но той не желае такава милост, и го обесват в Търново на 28 май 1876 г. По- трезвите, които не получават оръжие, не се вдигат по време на въстанието.

Бачо Киро е автор на "Описание на село Горни Турчета и две-три народни приказки. Наредени на стихови от Кира Петров". Изданието е на читалището в Бяла черква, а отпечатването става през 1870 г. във Вилаетската печатница в Русе. През 1873 г. пак там печата "Пътуванието на Бача Кира. Нагласено на стихове от същия. Издава Горнотурченското читалище "Селский труд" в подарък на посетителите си", "Второ пътувание на Бача Кира. Издават добрите му приятели за любопитни читатели" (1874), "Сиромах Танчо. Драма в пет действия." в печатницата на Киро Тулешков (1879), "Пруско-френската война. Нагласена в стихове в 1871 г. издадена от печатницата на в. "Българин" в Русе през 1880 г.

От 1870 до 1871 г. е временен дописник на вестник "Македония" с редактор Петко Рачев Славейков, издаван в Цариград. През 1871 г. отива при Ботев в Румъния, като взема от него и 3-и брой на в. "Дума" за читалището в Бяла черква, където е публикувано стихотворението "Хайдути". Като че ли Ботев не докрай разбира Бачо Киро и неговата житейска мъдрост, затова тази среща остава незаписана на книга.

"Реч за длъжностите на учителя"

Дряновската епопея

Творчество

БАЧО КИРО - СЕЛСКИЯТ УЧИТЕЛ

КИРО ПЕТРОВ ЗАНЕВ - Бачо Киро