| 1830
г. |
Панаьот
Иванов Хитов се ражда в Сливен. Има брат Христо
и сестри Мария и Кута. |
| 1842
г. |
Става
козарче при баща си Иван на дванадесет години. |
| 1846-47
г. |
Турци
го хващат за откуп и баща му го освобождава, убивайки
един от тях |
| 1848
г. |
Заедно
с братовия си зет Иван Мириля отварят за няколко
месеца бакалница на Гюр-чешме, но тъй като търговията
не вървяла, решава да стане касапин (месар) със
зет си Петър, което работи три години, но и този
занаят не му вървял. |
| 1853
г. - 1855 г. |
Препродава
добитък за касапите |
| 1855
г. |
Майка
му Съба почива |
| 1856
- 1857 г. |
Сдружава
се с брат си и с турци, но им става длъжник. Остава
да работи само с брат си. Турските шайки и аги
го преследват. |
| 1857
г. |
Жени
се за Бойка от неговата махала, въпреки, че един
от богатите чорбаджии, Хочю, го иска за зет. След
година му се ражда син - Стоян. |
| 1857
г. |
След
скарване с роднините си за наследство хваща
Балкана.
Излиза
с брата на жена си, Стоян, с Георги Тръмкин,
(хайдутин от махалата "Клуцохор",
шетал с Димитър Калъчлията, вече обесен в Русе),
с учителя Атанас Хаджи Добрев ("Българският
Гарибалди" за сливенци), с Господин Николов,с
Иван Велков и Дани Геринджиев от с. Чиркишли,
с Божил Бахов и с Иванчо от Беброво, Еленско.
(Атанас, Иванчо и Дани напускат четата, за войвода
на която бил избран Георги Трънкин.) |
| 1858
г. |
Първо
отиване във Влашко, от Медвен през Галац - в Ибраил
(Браила) за зимуване. Научава, че турците пребили
брат му, който се изселил в Челоякавашкия балкан. |
| 1859
г. |
Връщат
се през Хърсово във Върбишкия Балкан, а после
в Сливенския и Троянския Балкан. Образуват своя
чета, тъй като Георги Трънкин не ги чакал и действувал
по техните планове с други хайдути. Но при среща
с него отново се обединяват до края на годината.
През зимата Хитов остава в Балкана, а другите
се връщат във Влашко. |
| 1860
г.-1862 г. |
Хайдутство
с презимуване в Балкана. Хитов става вайвода на
четата. Научава, че вестниците писали за преминаването
на четата на Илю войвода в Сърбия. |
| 1863
г. |
Преминава
с четата в Сърбия. Среща се в хана на Милош с
началника Юца Наумович, който
му казва как да се срещне с Илю войвода (чрез
байрактаря му Стаменко) на Яначковия хан в Крагуевац
и по-късно с Раковски. |
| 1863
г. |
В
Малашево се среща с войводите
Илю (от с. Берово) и Цеко
(от с. Дългошиевци, Ломпаланско). Среща с началника
на Крагуевац - Митрикевич.
Запознава се с Коста войвода
(от едн влашко село близо до Чипровци). Четата
му заминава за Белград, а той остава с байрактаря
си Хаджи Димитър в Крагуевац.
Започва работа в пощата като въоръжена охрана
до пролетта, а Хаджи Димитър отива в селото
на сръбския войвода Петър Кникенен - Книке.
Петър Кникенен се проявил в боевете на Австрия
за потушаването на Унгарското въстание, тъй
като Сърбия била на страната на Австрия. Снего
е бил и Миливое Блезновиц от с. Близнава.
Всички
войводи и сърби, с които Хитов разговаря за
Раковски, се изказват отрицателно за него, като
го обвиняват за връзките му с висши масони и
разточителство, както и за действията му по
времето на Първата легия в Белград през 1862
г. |
| 1864
г. |
Планира
да се върне в България с четите на Илю, Желю,
Цеко и Коста. Отива с Хаджи Димитър в Белград
да събере четата си. От там го праща при Раковски
в Букурещ, за да разбере ще има ли въстание
в България. Решават Хаджи Димитър да се върне
сам, или да събере чета и да се срещнат в Габровския
Балкан.
На
Гьоргьовден Хитов случайно се запознава на панаира
в Белград с Иван Кършовски,
останал в Сърбия след разпускането на Първата
българска легия. Праща го в България да предупреди
ятаците си в Свищов, Елена, Габрово, тревненските
колиби и Сливен, че ще мине с чета в България. |
| 1864
г. |
Известява
Дядо Иван Кулин (водач на въстанието във Видинско
през 1848 г., родом от Метковец, Ломпаланско,
избягал със семейството си в Зайчар), че ще
минава с чета, та той да провери дали полицията
не е научила за намеренията му. Отива в Паракин
при сръбските войводи Коста и Петър. Избират
Коста за войвода. Договаря се с Желю войвода
да събере чета и да мине с тях до Неготин с
парахода, уж на паваира в Заючар. Дядо Иван
го предупреждава, че полицията знае за четата.
Тръгват с уговорката Хитов да поеме водачеството,
като минат във Видинския Балкан. Там научават,
че сърбите изловили Желю Чернев, Божил Бахов
и момчетата от Белград, взели им оръжието и
ги затворили в Зайчар.
Остават
само с една чета, с момчета от Велес, Враня,
Пирот, Берковско и само Хитов - от Сливен. Все
още очакват Хаджи Димитър да мине от Румъния
с чета и да се срещнат в България. Тръгват за
Търновско и Карловско, но сръбските войводи
отказват да навлязат дълбоко в България, затова
се връщат във Видинския вилает. По-късно, вместо
в Румъния, се връщат в Сърбия. |
| 1864
г. |
|
| |
|
| |
|
| 1918
г., 22 март |
Почива
в Русе. |
|
| |
 |
1867
|
|
 |
П.
Хитов
|
|

|
| Иван
Кършовски |
|
 |
| Левски
- байрактар при Хитов |
|