"До 1800 г. у нашите места по Стара планина, Средна гора, Доспатската планина и др. непременно са ходели и през лятно време не по-малко от 100 хайдушки чети! ...имало най-малко от 1000 до 2000 воуружени българи, които накъсани на чети са ходили по Турската държава, убиват и мъстят!..

...зимно време най-голямото число от тях са се криели в самия Цариград...едни като търговци, а други като работници, ... а други са си живеели и по домовете си. Пролетно време "дюлгерите" (зидарите !!! б.м.) ще си земат сечивата и отиват на определено място, далеч от техните места на 20 или 30 часове, скриват дрехите, дюлгерските сечива и със отнапред скритото оръжие ходят по цяло лето. Стане ли есен, скриват оръжието си пак в горите, вземат си дюлгерските принадлежности и като ги изтрият от ръждата и наточат - връщат се по домовете си.

...ако някой турчин в града убие българин и свари да избяга на село при някой султан (ханове - богати татари, преселени от турската власт в Българско, на 5 - 10 села по един султан, б.м.), то градският управител не може да го вземе от султана, за да го накаже. А щом убиецът седи при султана 6 месеца или една година, то върне ли се в града, той е свободен. Никой вече не го пита и не смей да го закача, защото е вече султански човек... Така е било и когато българин убие българин...Тежко на оня българин, който имал своя нива край султанския чифлик. Ако този българин не отиде при чифчи-башията да му занесе подарък,... да заборави, че е имал нива... ...за жътва трябвало е цяло село да излезе на "меджия" и да ожъне суртанските нивя... А където е имало някъде добра гора, то султанът веднага я засвоявал за "бранище"... султаните са имали неограничена власт от турското правителство...

...българинът теглил не само от султаните, но също тъй от дерибеювците, дошли като победители у нас преди столетия. Не можели да сполучат селяните да си вземат отнетите им ниви, каквито само в едно село са 300, понякога 500 и дори 1000, че и повече дюлюма...В такива случаи само от песните може да се съди какво е станало, кои са били избити и избесени, но и тогава не точно, защото съчинителят ..., ако каже истината, има и бесилка, затова той или я нагласява според времето, или го удря на фантазия, да се не познава за кого е дума...

...появили се и кърджалии, "капсъзи"... най-напред в Тракия от местността "Кърджалии" близо до Пловдивски окръг и до Мустафа паша на запад от Харманли, където живее турското племе и са прехранва повече със сеяние на тютюн. ...Две турски кърджалийски чети от по 200 до 300 души конници захващат да нападат селата, да избиват, да ограбват и горят. Което село е било малко и в несъстояние да ги отблъсне, те са го разсипвали, седели в него ден или два, или 5 или 10, дордето изядат храната на селото, а конете им - зобта и тогава отивали в друго село, да направят и с него същото... Кърджалиите заробвали и момичатата и булките, и са ги водели по няколко месеца със себе си и ги за кефовете си употребявали, а дето им се опирали, ги посичали или заколвали. ...Много зле постъпвали и със старите бабички...Щом заловели човек, те най-напред са го обирали, а сетне..., ако са биле нещо ядосани, насичали го на парчета...

...Кърджалийските главатари са провождали по нещо и на някои от пашите в Цариград, за да откупят тяхната закрила...

По същото време е ходел със чета и българинът ИНДЖЕ ВОЙВОДА,.. със 70 души другари, но пеш, без коне. ...и той тръгва след тях, с тая разлика, че имал повечко съжаление към българите. (...байрактар му бил Караколю...)

Ходили по Едирненските полета, по Пловдивските, из Ямболско и Бургашко - току-речи по цяла Тракия. Инджето непрепенно ще да е бил родом тракиец и то или от Новозагорско, или пък от Карнобашко, защото по тези места има за него най-много възпоменания. И по Хасекийското, малко Търново, Голям Боялък, Кавакли и Сливен най-много се пеят песните на Индже войвода.

...по-предните хора в Сливен (Еньо чорбаджи и Тодор чорбаджи) знаели за тайното дохождане на Индже войвода в Сливен, когато седели една неделя и ходил с чорбаджиите около града, та пекли агнета и се веселили...

Инджето бил ранен (от едно селско момче) и след 6 месеца боледуване от раната - умрял. След това неговата дружина била разбита за първи път при нападението на град Карнобат и след това - на Стара планина.

Караколю е родом от селото Омарчево при текето Свети Илия, а по търски наречено Касъм Боба. След смъртта на Индже войвода Караколю не е престанал да ходи с по 30-40 души другари, пеши...

За излизането му по хайдутлек е бил причина селският чорбаджия. ...Чорбаджията карал Караколю пак той да иде с беглишките овце. Тогава Караколю се разсърдил дето все него карал и веч не се върнал в селото си, но отишъл при Индже войвода и му станал байрактар.

Други хайдути

(1810-1829)

...имало някой си Трифон войвода с байрактар Добри кючук. Имало е Алтънлъ Стоян войвода, Караколю войвода, Злати,... братя Бонарджи Минчеви от Сливен, ... Цони войвода, Стоян войвода от новозагорското село Конари...

Шайки по времето на Меджид ІV

(1845 - 1856)

Мумуджиолу и Кетибоолу от Едирненско, Балабанджията от Ново-Загорско, братята от Белилика, Сливенско, Алия и Ахмед, бюлюкбашии, Шибил Мустафа от с. Градец, Сливенско, Солака от с. Караач, Делиормана...

...имаше и български чети, които ходеха под турски имена, тъй щото не можеше да ги различи никой от турските чети...

Бойчо войвода от Цепараните, Тревненските колиби, заловен от русите подир 1828 г. и пратен в Сибир със двамата си братя Иван и Петър, но те избягали от Сибир, но само Бойчо и Петър, а Иван бил убит от братята си, защото си счупил крака и не е могъл да върви с тях... И тъй Бойчо и Петър се намерили в Цариград, а оттам пък Бойчо захванал да ходи по горите - всяко лято, само че под турско име, а брат му, хайдут Петър се заселил в Добруджа и се укротил. По време на Севастополската война (1850-1852 г.) изпратиха турските шайки да се бият с русите, а на тяхно място се появиха други, "качаци" (дезертьори), В това време се появи отново същият бойчо войвода с неговите чираци Пею Буюклията, Димитър Калъчлията, Злати от село Конари и Петко войвода от Копривщица, Георги Трънкин от Сливен. ...от 1850 до 1856 година по нашите места навсякъде беше много лошо от турски чети...после само от Айтоска околия докараха в Сливен 250 турци, участни;и в шайките. Колко са били изловените от другите околии не зная.

(Синовете на Тонка Обретенова от Русе - Петър, Ангел и Никола Обретенови, както и Захари Стоянов и Георги Икономов, също са били разбойници, затова турската власт се разправя с някои от тях като с криминални престъпници, а не като с политически революционери, но според някои легенди Никола и Захари се съгласили да се занимават с шпионство, затова към тях властите имали снисходително отношение, а консули-масони в Русчук се застъпвали за тях.)